Велика събота е последният ден от Страстната седмица. Църквата го прославя като "най-благословения седми ден". Това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Днес църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада.
След Разпети петък, когато разпънали Божия син на кръста, юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото Му тяло, обвили го в пелени и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, недалеч от Голгота. Положен вече в гроба, Духът на Исус изгаря портите на ада и слиза в тъмницата, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола!
"Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1Петр. 3:18-19).
Спасителят освобождава душите на грешниците от ада, както и всички старозаветни пророци, заедно с Адам и Ева. Разкъса оковите му, за да отвори отново за нас райските порти. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена Великден.