Докато държавата се намира в колапс поради липсата на политическа стабилност, нароченото за лошо Правителство на Орешарски вместо да се готви за избори, се опитва да закрепи страната, за да не изпадне тя в екзистенциална безнадеждност. Предпочело да бъде хулено, но не и безотговорно същото не спира с опитите си да проведе нормално заседание, за да се приемат решения, които да спомогнат стабилизирането на унаследено проблемните сектори. Вместо това да се осъществи обаче, днес пак започна една обидна за народа игра на „шикалки” и като дете, хванало се за парцалена кукла г-жа Цачева обяви, че няма пък да му дадат кворум на Орешарски. Но не на него, а на народа е длъжна да го даде Г-жа Цачева, защото за това си плаща пре скъпо. Защото обикновения човек не може и да си мечтае за Правителствена болница, а се моли за направления, губейки в чакане пред кабинета цял работен ден. Работен ден за 15 лева надница, които се чуди за ток или вода да даде.
На фона на тези „стабилни” доходи разговорите за банки и милионите в тях са способни да доведат до лудост човека, работещ за 350 лева заплата. Но вместо поне да опитат да водят диалог, политиците не спират да си играят на инат…Арогантност и цинизъм са обзели цялото общество, в което ценностите вече опират до кората хляб, а нереализирани индивиди без ценз дърпат конците на човешките съдби. Да се говори професионално се оказва трудно за разбиране. Хамалският уличен език се превърна в език на политиката. Появиха се хиляди политически партии и течения без идеология, нагаждащи се към интереси на ползвани избиратели, които да им дадат власт. На обратната страна на монетата се вижда народ, разпокъсан и некомпетентен; народ без самосъзнание и къса памет. Няма как да са ни други политиците… Всичко, носещо идеал е вехто и комунистическо. „Новото” подменя културата с антикултура, няма творци, а само консуматори; няма деятели…
И когато след месеци за истинските ценности излязат да гласуват само „червените баби” не присмех, а упрек трябва да отправят всички към себе си. Защото да -„всички са маскари”, но тези баби, живели наистина трудно, изградиха толкова, че още не можем да го разрушим. От полето, без пенсии, пеша, те ще гласуват, защото знаят какво е да си отговорен, защото тяхната пот е пропила земята, по която така грубо "бъдещето" сее омразата си. Докато вдигаме лозунги „България” и протестно не гласуваме, а само ругаем, завещаваме пълна духовна и материална разруха на децата си, деца, които нямат ясна граница между добро и зло, защото в "новото време" не е важно да можещ, а да познаваш и даваш рушвети.
Б.Клисурова