Karlovo-News.com

25 години от падането на Берлинската стена се навършиха вчера. Падането й на 9 ноември 1989 г. слага край на разделението на Германия и слага началото на рухването на т. нар. "Желязна завеса", разделяла Западна и Източна Европа в продължение на 44 години. Пред Агенция „Фокус” проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет коментира, че за разлика от това, което е символизирала Берлинската стена и рухването й, нашето национално обединение и до днес не се е състояло. По думите му Берлинската стена е една гигантска метафора, която благодарение на музиканти като Роджър Уотърс, придобива още по-голяма сила. Проф. Павлов изтъкна, че метафори като „Берлинската стена” или „Стената”, „вятърът на промяната” на Скорпиънс символизират абсурда на онази система – така нареченият „реален социализъм”. Според него, самото издигане на стената е едно кощунствено престъпление към една нация и към нейното единство. Проф. Павлов направи и един паралел с България. Той се състои в това, че за разлика от това, което е символизирала Берлинската стена и това, което олицетворява нейното рухване – нашият национален въпрос и нашето национално обединение и до днес не се е състояло. „Тази невидима стена, без да е изградена от бетонни тухли между България и Македония продължава да съществува”, заяви Павлов. По думите му рухването на Берлинската стена е било възприето тогава с надеждата за коренна промяна. Като дъщерен на този процес – той определи разпада на Югославия. 

Историкът акад. Георги Марков коментира, че преди падането на Берлинската стена, частна собственост беше мръсна дума, а днес държавата се ползва с този епитет. Според него разрушението на Берлинската стена е едно голямо историческо събитие. По думите на академик Георги Марков промяната е значителна, преди всичко в политически и икономически аспект. Той уточни, че бившите социалистически страни са преминали към пазарна капиталистическа икономика, но Източна Европа, особено някои страни като България, икономически повече са загубили, отколкото спечелили от тази промяна. 
След II световна война Берлин се разделя на окупационни зони между СССР, Великобритания, САЩ и Франция. През 1948 г. западните държави обединяват трите части и образуват демократичен магистрат. Източен Берлин е обявен за столица на Германската демократична република на 7 октомври 1949 г. След смъртта на Сталин през 1953 г. на чело на СССР застава Никита Хрушчов. По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например Федерална република Германия влиза в НАТО, докато Германската демократична република е част от Варшавския пакт и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На 13 август 1961 година между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонени стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Готова е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. Затова си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва “По-добре стена, отколкото война”.