Празникът е посветен на билкарите, лечителите, знахарите и баячките. Той е свързан с деня, в който Българската православна църква почита светите безсребърници Козма и Дамян от Рим. Християнският култ към двамата лечители бил разпространен през III в. на територията на Източната Римска империя. Тяхната популярност се дължи на умението им да лекуват, а били наричани „безсребърници”, тъй като не взимали възнаграждение за труда си. Те лекували даром и се надявали излекуваните да повярват Христа.
Според народните вярвания на този ден жените не работят нищо, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Единственото, което могат да правят, е да месят хляб и да го раздават за здраве. Вечерта срещу празника болни, слепи и недъгави хора отиват да преспят в църквата или в параклиса, посветен на светците, а на сутринта се измиват на аязмото. Народните лечители също не работят на празника на своите покровители, защото „няма да им се хване лекът“.
Източник/ Етнографски Център - Сопот